Създателят на „ватиканския трилър“ отново оставя читателите без дъх

1600 грама тъмнокафява, пореста тъкан – човешки черен дроб, охладен до 8 градуса, предназначен за трансплантация. Реципиент: Арнолд Шлезингер, 46-годишен, от 18 месеца в списъка на чакащите от ЕВРОТРАНСПЛАНТ. Университетска клиника Мюнхен.

За професор Грегор Гропиус шестчасовата операция е рутинна. Но тази операция ще промени целия му живот. Необяснимо как пациентът умира и Гропиус назначава аутопсия, при която се установява, че дареният орган е бил отровен. Цялата клиника е потресена. Срещу кого е бил насочен ударът – срещу лекаря или срещу пациента?

Гропиус е уволнен начаса. Полицията не стига до никакъв резултат, разследването се точи до безкрай, неизвестността съсипва личния живот на Гропиус. В отчаянието си големият лекар решава да започне собствено разследване.

И колкото повече напредва разследването му, толкова по-силно става съмнението, че ударът е бил насочен срещу неговия пациент Шлезингер. Шлезингер е бил изследовател на Библията, но е живеел на широка нога – необичайно за един учен. Гропиус установява контакт с красивата вдовица и колата му хвръква във въздуха. Отървава се на косъм. Фелиция Шлезингер също започва да разбира, че съпругът ѝ е водел двойствен живот. Откритата сметка с 10 милиона евро в швейцарска банка е нова загадка, както и фактът, че главният лекар на Гропиус д-р Фихте е свързан с международната органова мафия. Гропиус почти е повярвал, че д-р Фихте е искал да го отстрани от работата му, за да си отвори пътя за тъмните афери, когато събитията вземат коренен обрат. Фихте е изключен напълно от кръга на заподозрените и пред Гропиус се открива неочаквана следа, която води към Йерусалим. Там, пред градските стени, Шлезингер е правил разкопки и очевидно е стигнал до откритие, което, в комбинация с възможностите на днешния ДНК-анализ, би могло да разтърси западния свят. Но къде са документите и доказателствата, които е събрал археологът? Гропиус и неговата спътница в живота тръгват по следите на досието „Голгота“, излагайки се на смъртна опасност. От страх пред преследвачите и със съзнанието за невероятна отговорност, те съставят страшен план…

В „Досието „Голгота“ Ванденберг забърква брилянтен коктейл от компонентите органова мафия, тайни служби, Ватикан, археология. Експлозивната тема и грабващото драматично действие, което нерядко взема неподозирани обрати, не ти дават да оставиш дори за малко книгата, определяна без съмнение като „супер трилър“.

Филип Ванденберг е псевдоним на родения в Германия през 1941 г. Ханс Дитрих Хартел. Следва история на изкуството и немска филология и стига до поста главен редактор на „Passauer Neue Presse”. Интересът му към писането започва с разследването на загадъчната смърт на 30 археолози в Египет. Първата му книга „Проклятието на фараоните‟ е базирана именно на този случай. Тя става веднага световен бестселър, дори създават комикси по нея. Следват още няколко романа с челни места в листите, а Ванденберг остава верен на културноисторическата тематика. Романите на Ванденберг, преведени на над 30 езика и са достигнали 20 милиона продажби.

Списание „Щерн” го обявяват за „немския Дан Браун”. С право – създателят на жанра „ватикански трилър” несъмнено умее да напипа онези спорни и забулени в мистерия тайни на Светия престол, докарвайки до пълно безсъние нощите на читателите.

Автор: Ралица Солакова